ДЀЛВА

ДЀЛВА ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки. От стаята .. се слиза в зимника, а в зимника: едно каче с кисело зеле, една делва с туршия, едно гърне със сирене и туй то. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. Димяха тесноусти делви и кърчази, напълнени късче по късче с телешко месо и чубрица и заринати в разжарени ями. Й. Вълчев, СКН, 97. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец, и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.

◊ Бъркам (бръквам / бръкна) в делвата с меда. Разг. Черпя облаги от нещо. — Нали знаеш, господарю, че ние [министрите] бъркаме в делвата с меда. Сегиз-тогиз пооблизваме лъжицата. А. Каралийчев, С, 15. Данаева делва. Книж. За нещо, което като че ли може да се пълни безкрайно (от гръцката митология — данаидите били осъдени вечно да пълнят с вода продънени делви).

Защото часът беше дошъл вече, в който министерствата и всички присъствени места се затваряха и канцеларският народ,.., хукваше из улиците, разливаше се на четири страни и след малко изчезваше в кафенета,.., кафе-шантани и прочие Данаеви делви в столицата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 185.

Списък на думите по буква