ДЕЛВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛВЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от делва; делвица. Донка изплакна делвето, уми менчето, напълни ги и двете и ги остави настрана. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Мяркаха се селяни от близките села — беше петък и идеха на пазар с кошница яйца или делве отвара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408.