ДЕЛВИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЛВИЧКА ж. Умал. от делвица. Слуги с наведени глави носят златни кани, чаши, делвички с дълги гърла и златни дръжки, извити като уши. П. Стъпов, ЧОТ, 101. Много нещо се изпи и се изяде този ден в Мечи дол. Не остана буренце с ракия неизточено, не остана делвичка с масло непобутната. К. Калчев, ЖП, 405. Тя [бабата] взе мократа торбичка от ръцете на своя внук и отиде към долапчето, където беше хлябът и делвичката със сиренето. М. Марчевски, ГБ, 154.