ДЕЛИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЍЙКА ж. Простонар. Жена делия. — Не бой са не бой, Стойене, / баща ти й чоляк чорбаджи, / майка ти й жена делийка, / делийка и паралийка. Нар. пес., СбНУ III, 84. Сестра брату абер праща: / "Да ми додеш, милин брайне, / да ми додеш, та да видиш на какво съм налетяла: / на зла свекърва делийка, / .. / по̀ на зла зълва бекрийка." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 144.