ДЕЛИКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕЛИКА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се отличава с нежна, изящна и приятна външност; нежен. Тия дружини от русокоси моми и булки, съхранили въпреки трудния си планински живот красиви‑
те, правилни и деликатни черти на лицето си — .. — оживяват пустинята с веселия си говор и смехове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 63. В същност той не беше толкова млад, колкото слабичък и деликатен. П. Вежинов, ДБ, 25. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата деликатна и окичена с два блестящи пръстена — сложи върху гърба на канапето. Ст. Дичев, ЗС I, 298. // Който се отличава с изящество и финес; фин. Аз имам право да кажа, че видях почти всичките племена на света и техните изделия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни плетат много по-деликатни рогозки от нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. — "Я гледай какво платно / изящно, деликатно, / аз зная да тъка!..." Ст. Михайловски, NV, 72.
2. Който поради своята нежност, изтънченост, финес е чувствителен към най-малките външни дразнения; нежен. Деликатно здраве. Деликатна кожа. // Който поради своето изящество, финес изисква внимателно отношение, грижи. Дойде ред да свалят [работниците] пианото.. Досега такъв деликатен товар не бяха пренасяли. Бл. Димитрова, ПКС, 290.
3. Който е присъщ на душевно нежен, чувствителен човек; чувствителен. Суровият партизански живот беше сложил отпечатък върху нежната му и деликатна младежка душа. Сл. Трънски, Н, 204. Нейната душа беше много чиста, нейното сърце много деликатно и особено много откровено, за да продължи това лукавство. Превод, Р, 1927, бр. 242, 4. Тоя млад поет, чието деликатно чувство и тъжен вкус личат във всеки ред на тия малки стихотворения, е Димитър Бояджиев. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5. Много рядко при силата и властта идват разбиращото внимание, деликатна чувствителност, скромност. Е. Каранфилов, Б III, 36.
4. Който е с изтънчени обноски, внимателен и тактичен в отношенията си. В много случаи помакът е деликатен и вежлив към жена си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 55. Чорбаджиите искаха децата им да научат гръцки език, да се отърсят и да станат по-деликатни хора, с по-тънки умове. Д. Немиров, Б, 41. Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на "Вие". К. Константинов, Избр. разк., 12. — Аз само .. намекнах и той разбра. Беше деликатен, не ме разпитва повече... М. Грубешлиева, ПП, 79. Той се мъчеше да бъде учтив и деликатен, да си служи с меки изрази — с такива, които отрицават, но същевременно обнадеждават. М. Кремен, РЯ, 497. Баба я [учителката] гледаше изпитателно. Мама беше по-деликатна, но баба продължаваше да я разглежда и да я подпитва с погледа си. К. Калчев, ПИЖ, 149.
5. Който се върши вежливо, внимателно, тактично; тактичен. Стопанинът седи като на бодли и не знае как по деликатен начин да експедира временно сладкодумния си гост. Ал. Константинов, БГ, 42. Все още го преследваше притвореното лице и фалшивият тон на доктор Загорски. Всичко, което той каза, не беше ли в същност само един деликатен отказ? В. Геновска, СГ, 284. Заповедта за евакуация беше направена във възможно най-деликатната форма. А. Гуляшки, МТС, 299. — При толкова чужди не ми остава време да имам свои [деца] — възразяваше на деликатни укори, че не желае да завещае на света копия от такъв оригинал. Г. Стаматов, Разк. II, 91.
6. Който със своята сложност, тънкост изисква тактични отношения. Той кроеше как да залови разговор върху настроението на селяните по изборите. Това беше доста деликатна работа. Ив. Вазов, Съч. VI, 184. Някои негови приятели пошъпнуваха даже, че той е бил натоварен от голямото място с някаква си особена деликатна мисия. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 156. Бавно, ловко той [ораторът] засегна най-деликатния въпрос — за земеделското производство и положението на българските селяни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 153. Блаженият Евтимий, последният търновски патриарх, наедно с последния търновски цар Иван Шишмана видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжевен язик от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, ХХХ. // Който е неудобен да се прави обществено достояние, за който е неудобно да се говори явно. — Слушай, Митя — дипломатично почна той, — въпросът е деликатен, но не трябва да мълча. Г. Стаматов, Разк. I, 80. — Бате Евдо, отдавна искам да ти задам един деликатен въпрос и все не се решавам, защото просто не мога да намеря подходящите деликатни думи. Й. Попов, БНО, 103.
7. Който със своята сложност, тънкост изисква професионално умение, изкуство. Защото Хаджи Ахил беше прочут зъбоизваждач. Това деликатно изкуство беше наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. — Нищо. Научих, че сте били художник, та... — Художници сме я! Нашият занаят е тънък, деликатен!... Д. Калфов, ПЮН, 110.
— От фр. délicat. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. — ГСУ, 1960, 199—200).