ДЕЛИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЍМОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Свойство на нещата да се делят. Освен това телата притежават и някои общи свойства: пространственост, делимост, еластичност, твърдост и др. Физ. VIII кл, 1958, 3. На всички е известно свойството делимост. Късчето син камък се раздробява на ситен прах в хаванчето. Вл. Харалампиев, ПСС, 58.

2. Мат. Свойство на едно число да се дели на друго число. От правилото за делимост на сбор с число следва, че всяко число, което свършва на нула, се дели на две. Аритм. V кл, 56. За да знаем на какво се дели числителят и знаменателят, ползуваме се от признаците за делимост на числата. К. Кърджиев, А, 87.