ДЕЛИРИУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЍРИУМ, мн. няма, м. 1. Мед. Помрачаване на съзнанието, съпроводено с халюциниране, бълнуване, двигателно безпокойство, което се наблюдава при някои инфекциозни заболявания, отравяния, травми и др. Той ли говореше така?... В първия миг тя [Ирина] взе думите му като делириум на пиян човек. Д. Димов, Т, 476.

2. Прен. Силно възбуждение на духа, което граничи с лудост. Имаше някаква абсолютна безсмислица в избиването на милиони цивилни евреи, поляци и руси, някакъв върховен абсурд в опълчването срещу целия свят, някакъв болезнен делириум в застрелването на петдесет или сто мирни заложници срещу един убит от засада немски войник. Д. Димов, Т, 512. Като узна причината, която подлудяваше мъжа ѝ, Снежана на свой ред изпадна в състояние, което някое време съвсем не приличаше на нормално. Кой знае защо, у нея делириумът започна със сълзи, после в сълзите се примеси смях. А. Гуляшки, ДМС, 233-234. Предстоящият ми бенефис изглежда, че е вбесил някои амбициозни личнoсти, които са изпаднали в делириум. К, 1926, бр. 98, 3.

◊ Делириум тременс. Мед. Лудост, резултат на хроничен алкохолизъм, която се характеризира с обърканост, халюцинации, пълно безсъние и треперене на цялото тяло; алкохолна лудост.

— Лат. delirium.