ДЕЛНЍЦА

ДЕЛНЍЦА1 ж. Диал. Жена, която има дял в общо имущество.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕЛНЍЦА

ДЕЛНЍЦА2 ж. Диал. Ограничителен камък, който се поставя на межда, слог.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква