ДЕЛНЍЦА1 ж. Диал. Жена, която има дял в общо имущество.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛНЍЦА2 ж. Диал. Ограничителен камък, който се поставя на межда, слог.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.