ДЀЛНИЧЕН

ДЀЛНИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до делник. Люцкан правеше на стареца някои дребни услуги и с цветята, останали непродадени в делничен ден, украсяваше масите на гостилницата. Й. Йовков, ПК, 58. У делничен ден [Рада] носи празнична премена! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Несвикнали да седят с празни ръце през делнични дни, те се поразшетаха, но нямаше и какво да се работи. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 17. Каракачанката / .. / трябваше да види с очите си, че в това семейство делничното меню е обикновена кокоша яхния с тънка баница, а какво ли ще е през празничните дни. И. Петров, ПР, 13-14.

2. Който е обичаен, привичен, присъщ за всеки ден; всекидневен, обикновен. Времето до вечерта използувахме в разходки из града. Животът му беше си добил обикновения делничен вид. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 43. Но вгледайте се в делничния живот: колко сме още сурови и без сърдечна топлота! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 190. В това просто делнично облекло от домашна тъкан тя му се видя още по-мила, по-стройна и по-красива. Г. Караславов, ОХ I, 70. Животът в чаршията бе подел своя равномерен, делничен ход сред глуха врява; откъм чаршията на папукчиите се дочуваше бързият, гъст тропот на многобройните чукове, откъм ковачите,.. се чуваха тежки удари. Д. Талев, ПК, 283. По коридора изтрополяваха нечии стъпки и "важният въпрос" отстъпваше пред делничните нужди на революцията: оръжие, припаси, хляб, заплати, транспорт, топливо... С. Северняк, ВСД, 201.

3. Прен. Който е еднообразен, неинтересен; скучен. София, която ми се бе представила тогава в своя параден вид, показваше сега същинското си лице — делнично и неприветливо като мръсните дворчета на квартирите, в които живеехме под наем по улиците "Цар Самуил", "Парчевич" и площад "Позитано". К. Константинов, ППГ, 92. Той [учителят] приличаше на изоставена воденица, в ъглите на която дремеше напластеният прах на едно делнично съществувание. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Твърде делнични са понякога развлеченията, които предлагаме на децата. НК, 1958, бр. 9, 3. Животът ми стана пак както преди обикновен, делничен. Нямаше вече пред кого да фантазирам чудни приключения!... П. Славински, МСК, 10.

4. Като същ. делничното ср. Всичко типично, характерно за ежедневието, за обикновения живот. Човек не бива да се поддава на житейското, на делничното! Особено пък един писател! Той трябва да се държи над него — високо! О. Василев, Л, 49. Той [П. Матев] е по-близо до суровия реализъм, който лъха от Вапцаровата "История", където монументалното и делничното, величавото и потискащо прозаичното са в единство. С, 1972, кн. 11, 166.

Списък на думите по буква