ДЕЛНИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЛНИЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; всекидневие, ежедневие, всекидневност. С леко заекване Хуба Ян разказва за своята партизанска "делничност". Г. Караславов, Избр. съч. III, 302. Влизането в черква бе влизане в нов свят от възприятия,.., което играеше роля на проветряване,.., откъсване от еднообразната, сива еснафска делничност. Ив. Хаджийски, БДНН II, 176-177.

2. Повторение на едно и също, липса на промени; еднообразие. Опушената гара с файтоните зад нея, почернелият часовник, магазията, малкото пътници на перона,.., и прашното трикилометрово шосе за града поразиха Балчев със своята делничност. Ем. Станев, ИК III, 173. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, дето искаме да избягаме, за да се очистим от прозата на празните часове, от делничността на всеки ден, от гнета на времето, тъй безплодно прекарвано? Елин Пелин, Съч. V, 38. Ранените се хранят, разгова‑

рят, вземат лекарства, спят.. И въпреки това животът в пиесата не оставя впечатление за делничност и сивота. Н. Каралиева, Б, 104.