ДЕЛОВИТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛОВЍТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на деловит човек. Не го поглеждаше и старата Глаушица, която с привична деловитост и по навик командуваше двете си снахи при раздигането на трапезата. Д. Талев, ПК, 85. И двамата бяха добри, но Славчо се отличаваше от брат си със своята деловитост. Сл. Трънски, Н, 50. Генчо Генин, чиито изблици на въодушевление не стихваха и като по чудо будеха несвойствена за него деловитост, пое уреждането на народната трапеза. П. Славински, ПЗ, 55. Гледан отвън, той напомняше човек, у когото няма нищо излишно: изключителна загриженост и делови‑

тост за собствените си работи! Ем. Попдимитров, Сб??СЕП, 440.

— От рус. деловитость.