ДЕЛФИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕЛФЍН1 м. 1. Морски хищен бозайник с дължина на тялото до 10 м и крайници, превърнати в плавници, който има високоразвита централна нервна система, тънък слух и лесно се поддава на дресировка. Delphinus delphis. Наблизо играеше делфин. Адамов познава добре навиците на това животно: то е тромаво и тежко, но понякога се развеселява и като че нарочно, защото го гледат, прави смешни фокуси, като клоун. Й. Йовков, Разк. II, 20. В далечината един делфин, като акробат, изскочи над водата и отново се цамбурна в морето. К. Кюлявков, СПП, 19. Понякога попадаха сред цели стада от делфини — черните животни летяха като торпеда пред острия, режещ нос на кораба. П. Вежинов, ДБ, 197. Сред вълните, безгрижно игриви, стадо черни делфини се мятат. Е. Багряна, ЗМ, 57.
2. Само мн. Зоол. Подсемейство бозайници на семейство делфинови. Delphininae.
— Гр. δελ5ίν (вж. П. Скорчев, Чуждата дума в нашата кухня. Бълг. ез., 1956, кн. 2, 161). — П. Берон, Рибен буквар, 1824.