ДЕМАГОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМАГО̀Г, мн. ‑зи, м. 1. Книж. Лице, което си служи с демагогия. Ловък, хитрословец,.. поклонник на успеха до цинизъм,.., демагог по сметка, той се ползуваше с политически престиж в общественото мнение, което вътрешно презираше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 90. Като десен социалист той беше демагог и умееше да усмирява своя гняв пред гнева на селяните. Сл. Трънски, Н, 426. Но нима да любиш своя народ значи да лакейничиш пред него? Няма по-долно лакейство от онова на демагога... П. Росен, ВПШ, 27. Баща ми ненавиждаше демагогията, а демагозите осмиваше. СбЦГМГ, 143.

2. Истор. В древна Гърция — народен водач.

— От гр. δημαγωγός 'водач на народа' през фр. démagogue. — Н. Михайловски, Ръководство към всеобщата история (превод), I, 1873.