ДЕМАГОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМАГО̀ГИЯ ж. 1. Книж. Двулично пропагандно поведение на политически и обществен водач, който чрез лъжливи и примамливи обещания, изопачаване на факти и др. се стреми да постигне политическа власт и популярност. И министерският пост се желаеше не за да се служи на народа, а само за лично забогатяване. Мобилизираха се всички средства, за да се стигне до високото място: лъжливи обещания пред народните маси, клевета, демагогия, рушвет. Ст. Грудев, ББ, 94. Посред голям шум стана гласуване и докладът биде отхвърлен. Българският либерализъм има своята първа победа и демагогията влезе официално в политическия ни живот. С. Радев, ССБ I, 79. Интересите на отцепника [Пазвантоглу] — турчин, който дълги години разигравал демагогия за национално и верско равенство, били в разрез с националното осъзнаване на неговите подвластни и особено пък със стремежа им към национална независимост. В. Мутафчиева, КВ, 287.

2. Разш. Измама, лъжа, лицемерие. Минувачите се спираха и гледаха учудено как Борис крачеше зад катафалката. Едни преценяваха това като разкаяние, а други — като демагогия и нахалство. Д. Димов, Т, 299-300. Те се смееха и на широките му панталони, които от дълго употребление се бяха излъскали. — От кой циганин ги е купил? — .. — Демагогия — изплю се Щерьо... Д. Кисьов, Щ, 260.

— Гр. δημαγωγία.