ДЕМАГОГСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМАГО̀ГСТВАМ, ‑аш, и Д?М??ГО̀нСТВ?ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Служа си с демагогия, проявявам се, постъпвам като демагог. Минувачите се спираха и гледаха учудено как Борис крачеше зад катафалката. Едни преценяваха това като разкаяние, а други като демагогия и нахалство. Само малцина — .. — съзнаха веднага, че той беше вече тъй богат и могъщ, та нямаше нужда нито да се разкайва, нито да демагогствува. Д. Димов, Т, 299-300. Безсилни да се борят с нас върху почвата на принципите, с толкова по-голяма упоритост те [опортюнистите] се заловиха за оръжията на буржоазията — да демагогствуват пред наивните хора, да интригуват и клеветят. Г. Георгиев, Избр. пр, 189-190. Спомена за някаква си недоизкарана, а отчетена продукция, за това, че Щерьо демагогствувал, като казвал, че колективът е единен и добър. Д. Кисьов, Щ, 310. дема‑

гогства се и демагогствува се безл. Нямаше ли властта дори да поощри селските желания, особено при наближаващите избори? Търговците бяха хитри и подозираха, че точно така ще стане, че с кооперацията и със свободния избор в нея щеше да се демагогствува. П. Спасов, ХлХ, 245. Не е нужно да се демагогства пред обществото.