ДЕМАРКАЦИО̀НЕН

ДЕМАРКАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Книж. 1. Разграничителен, отделящ, пограничен. При увреждане на тъкан или дори повърхност на клетка възниква значителна потенциална разлика между увредената и нормалната част, .. Това явление е описано под различни наименования: ток на увреждане / .. /, ток на покой и накрая просто демаркационен ток, т. е. ток, възникващ на границата между нормален и изменен участък. Г. Дечев, Б, 16.

2. Който се отнася до линията, разграничаваща войските на воюващи страни по време на примирие. Тя [стражницата] е служила .. на една турска погранична стража, стояла тука допреди три години благодарение на едно погрешно теглене турската граница от демаркационната комисия. Ив. Вазов, Съч. XV, 94. Демаркационни войски.

◊ Демаркационна линия. Воен. и полит. Линия, ивица, която разграничава войските на воюващите страни по време на примирие, която разделя на окупационни зони територията на победена страна или се установява временно в спорна територия между две съседни държави. Примирието беше сключено и многобройни флагове показваха демаркационната линия между двете страни. Й. Йовков, ПК, 103. Дойде съобщение за петдневно примирие. След като парламентьорите ни се върнаха, определили демаркационната линия, по билото на всички височини, .., засноваха съвсем открито от двете страни множество войници. М. Кремен, Б, 199-200.

Списък на думите по буква