ДЕМБЕЛЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМБЕЛЛЍК, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Дембеллък. Много неща може да види чужденецът в Турция, но сигурно нищо не би било тъй турско, както ей тази синьо-черна сянка с блажено пладнуващите ханджийски гости — самата бездънна наслада на дембеллика. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 486. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! .. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място на големите разкошни палати, дето сладкодумните жреци на чревоугодието и дембеллика,.., спокойно очакват кога вие, завареничета на съдбата, ще се явите пред портите им. Г. Кирков, Избр. пр, 68-69.

— От тур. tembellik.