ДЕМИКОТО̀НЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от демикотон. Той е облечен с демикотонена антерия и арнаутски чешири, с пристегнат виненоцветен пояс. П. К. Яворов, ХК, 37.