ДЕМИРДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМИРДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Железар, ковач. Взе да се навърта повече из турската чаршия, около дюкяните на папукчии, табаци и демирджии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 41. През тия два дни успява да обходи цялото село. Посети всички кръчми, разговаря с първенците, .., с горския и с всички, дори и с демирджиите цигани. Ив. Карановски, Разк. I, 111.

— От тур. demirci.