ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОБИЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Разпускане на мобилизирани войски, съкращаване на въоръжените сили до мирновременните щатове. Той си спомни ония дни, когато след демобилизацията се връщаха със Стоичко Данкин към родното село. Д. Димов, Т, 166. По-късно, след демобилизацията, ние служехме заедно и в Софийския окръжен съд. К. Константинов, ППг, 318. // Освобождаване от военна служба; уволняване. // Разш. Превеждане на въоръжени сили и на цялото народно стопанство от военно в мирновременно положение.

2. Прен. Състояние или преминаване в състояние, което се отличава с липса на активност, воля, способност за успешно изпълнение на някаква задача.

— От фр. démobilisation.