ДЕМОБИЛИЗИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОБИЛИЗЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от демобилизирам и от демобилизирам се. До окончателното прибиране на зърното в хамбара и изпълнението на плана за държавните доставки няма място за никакво самоуспокояване и демобилизиране на силите. РД, 1950, бр. 1. След демобилизирането бойците заминаха на строежа на електрическата централа.