ДЕМОКРАТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОКРАТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Демократичен ред, демократично устройство на обществото или на отделен колектив; демокрация. Новият избирателен закон утвърждава демократизма в управлението на страната.

2. Качество на демократичен. Демократизмът на Търновската конституциа бил твърде ограничен. Наред с широките политически права и свободи на народа тя давала големи права и на монарха. Ист. X-XI кл, 185.

3. Демократични възгледи, убеждения, принципи. Българската литература е все още под въздействието на най-голямото събитие — Освобождението, и на близкия спомен за национално-революционните борби на народа. Най-добрите нейни представители (Иван Вазов, Захари Стоянов) живеят с демократизма и хуманизма на предосвобожденските народни дейци. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 141. Апостолът свързва своя патриотизъм с истинския демократизъм. Ив. Унджиев, НК, 1958, бр. 7, 1. // Демократично поведение, поведение на демократичен човек. Няма сценичен работник, от прислужника до директора, да не е запазил спомен и за демократизма на актрисата. Будевска обичаше работниците и отношението ѝ към тях бе всякога като към равни. Ст. Грудев, ББ, 66.

◊ Революционен демократизъм. Полит. Идеология и практика на революционните демократи. Либералните колебания, които [Каравелов] допуска, правят неговия революционен демократизъм по-ограничен в сравнение с последователния революционен демократизъм на Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 134.