ДЀМОН

ДЀМОН м. 1. В древногръцката религия и митология — добър или зъл дух, по-нисш от боговете, който влияе върху живота и съдбата на хората. И непрестанен блясък, / и трясък подир трясък, / бой между богове и демони без чет. К. Христов, ЧБ, 74.

2. В християнската религия — зъл дух, дявол. Демонът направил человеческото тяло от пръст, но когато дошел при бога да иска душа за него, той му казал: "По-добре направи го от морски кал." ПСп, 1873, кн. 7-8, 78. Турция е притиснала поданиците си и са е разположила напоследък с имота, честта и живота им така, щото не Атила, не Нерон, но и самият демон не би могъл с хладнокръвие да гледа на такова варварство. НБ, 1876, бр. 31, 119. През пролетта се опитах да постигна исихията. Лежах гол на пода да ме изкушават демоните отляво и отдясно, както е казано, и да ги победя. Ем. Станев, А, 99. Изведнъж на площада екна страшен вой, сякаш хиляди демони, вещици, таласъми и вампири и какви ли не още зли духове се втурнаха из улиците на града. Ал. Бабек, МЕ, 198."Ще го убия — помислих аз. — Ще го убия"...Това, значи, е трябвало да направя. Да дам човешка жертва на демоните, които ме мъчеха нощем. А. Дончев, ВР, 252. Кога безумний Юда на връвта увисна, / из тъмний ад на огнени крила / чер демон прелетя — от радост писна / и грозний труп блъсна и разлюля. Ив. Вазов, Съч. II, 130.

3. Прен. Човек, обхванат от силна, непреодолима страст да върши зло; лош, зъл, проклет човек. И моят мъж е хубав. Но за мене е демон. Ив. Вазов, Н, 39. Той мисли, .., че първопричината на злото е мъжът, по-силният, който превръща жената от тихо и смирено същество в демон. Б. Шивачев, Съч. I, 178. Аз кимнах, схванах, че въпреки грубото му държание тя [жена му] е господарката и демонът на тоя дом. Др. Асенов, СВ, 151. Ако човек е способен, амбициозен и енергичен, нашият орден го превръща във фанатичен демон. Д. Димов, ОД, 263.

4. Прен. Книж. С несъгл. или съгл. опред. Някаква непреодолима, силна страст, проявена в много висока степен. Райна чувствуваше в сърцето си едно затаено кътче, дето още произхождаше борба между слабо призраче от надежда и демона на отчаянието. Ив. Вазов, Съч. VIII, 102. Властолюбието е такъв демон, щото накарва човека да потъпква и най-светото нещо. В. Друмев, И, 13. Той [Мирабо] притежава дарбата да разпознава таланта и талантът се чувства притеглен от демона на неговата мощна натура, така че доброволно се подчинява на неговото ръководство. М. Арнаудов, Г, 166. Моторът зафуча пак и стрелката скочи отново на деветдесет киломе‑

тра. татко Пиер — .. — беше обладан пак от демона на скоростта. Д. Димов, Т, 42. В моето семейство се вмъкнаха кинематографите и запалиха къщата ми. И децата, и жената ги завладя демонът на филмовата страст, ако може така да се каже .. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали. Елин Пелин, Съч. IV, 141-150. Демонът на творчеството бе твърдо обхванал неговия дух. И тоя демон не напусна никога своята жертва: той я обжегва с пламъка на вдъхновението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154.

— От гр. δαίμωυ през рус. демон. — Софр. Врачански, Неделник, 1806.

Списък на думите по буква