ДЕМОНИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОНЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от демоничен. Неговата нова поезия ме гнетеше с безнадежността си, но ме и упойваше със своята демоничност — с кресливите, но красиви дисонанси на зловещата си музика. М. Кремен, РЯ, 524. Той [Бояджиев] умря млад, .. Умря, поразен от мистерията на една фатална любов, за чиято власт, блясък и демоничност ни носят последните негови стихове. Елин Пелин, ЕСМИ, (Д. Бояджиев, С, 6).