ДЕМОНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀМОНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е от или на демон, който е свързан с демон; дяволски. — Разбира се! — отговори дяволът .. — Не ходи с него! — извика ангелчето — Махни се! — шибна го презрително душата и като скочи на демонските криле, полетя в пространството волно и весело като вятър. Eлин Пелин, Съч. I, 213. — Щом като еретиците са демонски изчадия, отче, ще приличат на създателя си. Вярвай ми, аз познавам всички селяни от Писаница и между тях няма нито един, който да наподобява рогатия. М. Смилова, ДСВ, 87. Ако да би са съединиле сичките демонски сили, то и тие не би биле в състояние да принудат седем милиона българе да се откажат от своето православие и народност. С, 1872, бр. 34, 269.
2. Демоничен (в 1 и 2 знач.); демонически. И докато гледаше с ужас статуята на светията, съзна изведнъж, поразена, че в юношеската красота на Ередиа, в очите и устните му имаше нещо от демонския израз на тази статуя. Д. Димов, ОД, 136. — Струва ми се, че съм чел нещо от вас. — Само чел ли? — попита с демонска усмивка жената. З. Петров, СбСт, 347. "Чувай, я слушай това демонско скърцане, това адско виение, като че са гигантски чудовища, които са дремали с хиляди векове в недрата на тези гранити, и сега, разбудени от чудовището на цивилизацията, скърцат и вият срещу него. Ал. Константинов, Съч. I, 224. Коя демонска фантазия измисли и създаде това дивно чудо на природата, тая поема от гранит и вода, която обайва със своята дивашка хубост и плени със своята стихийност? Ив. Вазов, Съч. XVII, 53. Москва, Москва! ..; / звездата ти с рубинен лъч трепти / над всяка горестна страна, .. / където пролетарското море, / възвря от пламъка свиреп / на петгодишна демонска война. Хр. Смирненски, Съч. I, 88.
— К. Огнянович, Житие Алексия..., 1833.
ДЀМОНСКИ нареч. По начин, който е присъщ на демон, като у демон (обикн. за да подчертае много, изключително висока степен в проявата на някакво качество или действие на човека). Боржия: О, не, аз още на втори-трети ден разбрах, че тя демонски ревнува. Ив. Кирилов, Ж, 22. Спомена само това, че хората са зли, демонски зли и че с пламенното безумие на постоянна вражда помежду си пробват чуждото и собственото си безсилие. П. Михайлов, ПЗ, 106. Душата ми бе грешница изящна, / и, демонски лъчиста, може би, / но в изповед, нечувана и страшна, / на късове си лирата разби. Т. Траянов, П, 114.