ДЕМОНСТРАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОНСТРАТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. За проява, действие, поведение — който е предизвикателно силно изразен, изтъкнат, с цел да се изрази протест или враждебно чувство, отношение към някого. В първите дни на септември войнишката маса открито изявяваше съчувствието си към борбата на народа и с демонстративна неохота изпълняваше, а в редица случаи изобщо не изпълнвяваше поставените ѝ задачи. П. Илиев, ЛВ, 299. — Всички деца от квартала през свободното си време продават вестници .. и спечелените пари внасят в касата на клуба си — каза гордо бащата, а майката с демонстративно доволство погали детето по главата. Г. Белев, КВА, 226. Сутрешното заседание на парламента завърши с демонстративното напускане на залата от опозицията.

2. Който се прави, извършва, осъществява, за да бъде показан като пример, образец с познавателна, учебна или рекламно-популяризаторска цел; по̀казен. След съвещанието бе извършено демонстративно пръскане с бордолезов разтвор и подсилване с амониева селитра на тютюневи разсади. РД, 1950, бр. 137, 3. На лятната къпалня в Парка на свободата се проведоха демонстративни

плувни състезания. РД, 1950, бр. 163, 3. В паузата ще има и демонстративни скокове от нашите световно известни майстори на парашутния спорт. ВН, 1961, бр. 2991, 3.

— От лат. demonstrativus 'показателен'.