ДЕМОРАЛИЗА̀ЦИЯ

ДЕМОРАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Разложение, упадък на морала, на нравите; поквара, деморализиране. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия .. А като следствие от това е деморализацията в управлението .., корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на американския обществен живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68.

2. Стесн. Отслабване на духа и волята на човека, загубване способността му да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина; деморализиране. Представяше си ги голям партизански отряд, атака на широк фронт, пребежки и залягания, както ги бяха учили в казармата, и накрая пълна деморализация на врага. Сл. Трънски, Н, 138-139. В гостната стая .. той намери съвършена деморализация. Филович .. гълчеше нещо неразбрано, силно ядосан, позеленял; Драгина майка .. — разплакана, чупеше ръце безнадеждно. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 70.

— От фр. démoralisation. — Д. Войников, Криворазбраната цивилизация, 1871.

Списък на думите по буква