ДЕМОРАЛИЗЍРАМ

ДЕМОРАЛИЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Правя някой да стане, да бъде неморален, покварен; покварявам.

2. Отслабвам духа и волята на някого, правя някой да загуби способността си да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина. Това, което си направил не е някаква дреболия, а тежко престъпление. Ще ти обясня накратко. Първо — ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият. П. Вежинов, ВР, 242. Разрастването на партизанското движение и постоянното напредване на съветските войски все повече деморализираха администрацията и войската... Д. Ангелов, ЖС, 662. Кой помага на турското правителство да деморализира народа ни и да го направи неспособен за нищо? — Българите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 204. деморализирам се страд. Да се деморализира войската в такъв решителен момент е най-голямо престъпление.

ДЕМОРАЛИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Ставам неморален, покварен; покварявам се.

2. Загубвам духа и волята си, способността си да действам активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинявам на определен ред и дисциплина.

— От фр. démoraliser през нем. demoralisieren или рус. деморализировать.

Списък на думите по буква