ДЕМОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀМОС м. Книж. 1. Истор. Простият народ, свободното непривилегировано население в класовото общество на древна Гърция.

2. Разш. Простият народ, непривилегированите слоеве на населението в класовото общество изобщо. Всички народи през всички епохи — чрез демоса и елита си винаги са търсили и намирали своя вожд — имали са свой кумир. Р, 1926, бр. 231, 2. Каквото е Пушкин за великорусите, Мицкевич за поляците и Прешерн за словаците, това е Шевченко за Украйна. Той ги превъзхожда даже като национален поет със своята много по-голяма близост до истинския народ, до демоса. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 435.

— От гр. δ\μος 'народ'.