ДЕН

ДЕН1, деня̀т, деня̀, мн. дни и (остар. и диал.) дѐньове, денѐ, след числ. дѐна, дни и (остар. и диал.) дѐня м. 1. Времето от изгряването до залязването на слънцето, от сутринта до вечерта. Противоп. нощ. Всеки момент слънчевите лъчи осветяват половината от земното кълбо. На осветената половина е ден, а на другата — неосветената, е нощ. Геогр. VIII кл, 1958, 11. Денят беше минал и слънцето клонеше да заседне. Елин Пелин, Съч. I, 28. Веднъжка жънали цял ден, вечерта яли, после пели момичетата, смели се. Й. Йовков, ВАХ, 112. Както после деня настава нощ, а после нощта — ден, така и нашият народ скоро ще да са реши да излезе на видело и да разреже възела на своето съществувание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 156. Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 170. Повява свежест старата гора — / закрилница през много дни и нощи. В. Андреев, ППес., 72. Сияеха чудесно небесата, / нощта бе ясна, светла като ден. К. Христов, ПВ, 29. Нов ден — нов късмет. Погов. Слънчев ден. Горещ ден. Пролетен ден. Поет. ден денувам. Ден денувам — пътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62. С предл. на. За означаване на същия интервал от време, по отношение на който се определя количество от нещо; дневно. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората .. идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. Това бе подлост към хиляди човешки същества, които по осем часа на ден дишаха отровния прах на тютюна... Д. Димов, Т, 645. От сиропа ще пиете по една супена лъжица три пъти на ден. △ Ако се захванеш сериозно за работа, ще можеш да печелиш по 30 лева на ден. След числ. и в съчет. с  път, работа, ниви, оране и др. Мярка за определяне времетраенето или големината на нещо. Конниците поясниха: на половин ден път от Брегала пълзи насам пълзи голямо подкрепление на ромеите. Й. Вълчев, СКН, 169. От баща му бе остала една не много съборена къща, с доста голям двор, не съвсем разграден; освен това два деня и половина ниви, които обаче планината баша присвоила. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 217. Дядо Цоньо Косерката .. откупил няколко души от Драганово село, които в онова време се считаха за най-добри коренячи, и беше си изкоренил един коренеж срещу Къркилановия стубел дванадесет дена оране. Ц. Гинчев, ГК, 280. В съчет.: Ден-два. За приблизително означаване на период от време, който обикн. се възприема, схваща като кратък. — Какво направихте нивата в Мимерлика? .. — Изорахте ли я? — Малко има още — каза Дуко, — за ден-два ще я свършим. Й. Йовков, Ж, 1945, 34. — Тебе исках да убия, .., а нея одрасках. Нищо, ще ѝ мине за ден-два. Ст. Загорчинов, ДП, 401. Вкъщи бе съвсем чужд, като гост: до̀йде, постои ден-два, па запраши нанякъде — я в града, я в някое друго село по работа. И. Мартинов, М, 110-111.

2. Период от 24 ча̀са (от полунощ до полунощ), през който Земята прави едно пълно завъртане около своята ос; денонощие. — Моят хеким ще сключи договор само за една година и нито ден повече. М. Марчевски, ОТ, 22. Годината, според тоя календар, се дели на два големи периода от време. Дните на единия започват да се броят от Димитровден, а на другия — от Гергьовден. Й. Йовков, Разк. I, 49. Дни и месеци минаваха в работа и дребни залисии. Г. Караславов, С, 149. — Ще те заведа .. да постоиш там някой и друг ден, да погостуваш на жената и децата. Елин Пелин, Съч. I, 59. Сакатият поп Герасим .. да са затвори в пивницата на дяда владика и да са държи там най-малко 8, словом осем, деня. Хр. Ботев, Съч. 1929, 90. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Всяко чудо за три дни. Погов. Ден година храни. Погов. Прекратяването на войната е въпрос на дни. △ Високосната година има 366 дни.Месец юни има 30 дни. △ До началото на новия сезон остават броени дни.Сменяйте превръзките през ден. // Такъв период от време с точно определено място и име в седмицата. Какъв ден сме днес — сряда или четвъртък? В кой ден ще ходим на екскурзия? В съчет с прил. петъчен, съботен, неделен — за означаване на съответните дни от седмицата (петък, събота, неделя). — Когато бях на твоите години, аз, грешният, си похапвах месце и в петъчен ден. А. Гуляшки, 185. Днес е неделен ден и в лагера щеше да има литургия и панихида за убитите. Й. Йовков, Разк. I, 21. С малкото ножче .. отбелязвах върху гладката кора на едно дърво всеки изминат ден с малка черта, неделните дни с по-дълги черти, а месеците — със знака за умножение "x". М. Марчевски, ОТ, 91.

3. Със съгл. опред. Време, определено по часове, през което се извършва някаква дейност или което е предназначено за нещо. По онова време и особено през работните дни, .. нямаше много пътници. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 229. И на тях казахме, че трябва да се организират и да поведат борба за по-високи надници и за осемчасов работен ден. Ал. Спасов, С, 28. Сутрин, когато започва трудовият ден, улиците са пълни с работници и служещи. Всеки бърза да стигне на местоработата си. Ек. Мечкова, СМ, 59. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Службата по пазенето на ценните книжа и по отварянето на отделенията от железните каси се изпълнява всеки присъствен ден от 2 до 5 часа след пладне. Бълг., 1902, бр. 483, 1. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба, и друга шапка — по-нови и по-чисти, които никога се не сбъркваше да носи в делничен ден. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. С директора можеш да се срещнеш само в приемния му ден. △ Почивен ден. У̀дарен ден.

4. С несъгл. опред. Календарна дата, свързана с някакво събитие, посветена на някакво обществено явление. На по-главните места из селото бяха налепени големи зелени листове, на които с ръкописни букви се съобщаваше за деня и часа на вечеринката. Г. Караславов, СИ, 48. Денят на българската поезия се открива в родното място на Христо Ботев, в Калофер. Н. Лилиев, Съч. III, 11. В санитарната дружина се води много интересен колективен живот. Чествуваме тържествено всяка година деня на родилната помощ, деня на жената и общонародните празници. ВН, 1961, бр. 3172, 2. Ден на българската писменост. Ден на книгата. Ден на радиото. // Разш. Със съгл. опред. Дата изобщо. В определений ден и час, / поканените птици, жедни, гладни, / вестили се пред готвача благодатний. Ст. Михайловски, ЖС, 35. Най-после уреченият ден дохожда и ние тръгваме. Й. Йовков, ВАХ, 9.

5. Само мн. Със съгл. или несъгл. опред. Период от време изобщо, отличаващ се с някакви характерни черти. До съзнанието му достигаше само позната мелодия, която го лъхна като спомен от миналото, от дните на първата младост... В. Геновска, СГ, 238. Всичко това Матей Матов трябваше да гледа и да мълчи, да преглъща и да чака по-добри дни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Тази [Атлантическата] геосинклинала съществува в наши дни и се намира все още в първия стадий на своето развитие. Геол. IХ кл, 165. Той познаваше Солун от дните на първата си любов. Д. Димов, Т, 545. Нека спомен люти от дни на позор / да висне кат облак в наший кръгозор. Ив. Вазов, Съч. I, 202. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17.

6. Само мн. Времето, което човек е живял или му е съдено още да живее; живот. Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно. А. Каралийчев, БС, 3. Той идва тук [във Ваймар] без всякакви по-определени намерения и за кратко време, а остава 56 години, до края на дните си. М. Арнаудов, Г, 19. — Никой си не знае дните!... И аз рекох да се видим, че утре кой знае какво ще се случи с нас! Елин Пелин, Съч. I, 58. Последните му дни в София бяха помрачени от боледуване. К. Величков, ПССъч. I, ХVIII. Ожени са и ти, ала не земай мома от тепето... Земи си българка и въртокъщница, ако искаш да са радваш на дните си. Л. Каравелов, Съч. IV, 210.

7. Остар. Празник, обикн. имен ден. Имаше множество деца, хайдутски мустаци и прекрасен глас, особено в големи празници, когато се случеха чорбаджии да имат ден.

Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. — На Никулден княз Николай, като празнувал деня си, получил отвред поздравителни телеграми. НБ, 1876, бр. 55, 215. "За кого ща сега да се грижа? За кого ща, мамо, да приноса? С кого, мамо, дни ще да посрящам?" Т. Влайков, Съч. II, 40. — И аз тръгнах направо, без да питам — нали имате ден. Рекох, наредила си се, за сватята посрещаш. П. Тодоров, Събр. пр II, 164. В черква малцина встъпяли, и то на голям ден. Й. Груев, (превод) КН 4, 61.

8. Астрон. Период от време, през който дадено небесно тяло от слънчевата система прави едно пълно завъртане около своята ос, или времето, през което дадена точка от него се огрява от слънцето. От предварителните резултати може да се каже, че Венера се върти много бавно около своята ос и нейният "ден" е многократно по-голям от нашия. К, 1963, кн. 7, 33. Дългият лунен ден бързо гаснеше, наближаваше нощта .. — дълга четиринадесет земни денонощия. К, 1963, кн. 2, 21.

◊ Имен ден. 1. Личен празник, който човек празнува според името си на определен ден от годината, свързан обикн. с името на някакъв светец или мъченик от християнския календар. — Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин Съч. II, 175. 2. Празненство, тържество, уредено послучай такъв празник. Той беше гуляйджия и веселяк, ходеше по именни дни у богатите селяни, тътреше се по всички сватби. Г. Караславов, С, 146. Полярен ден. В полярните области, лежащи на север от Серевния полярен кръг и на юг от Южния полярен кръг — ден, който продължава повече от едно денонощие. При околоосното въртене на Земята всички части от северното полукълбо .. ще бъдат огрени от Слънцето. Около половин година там не ще настъпи нощ, а ще царува северният полярен ден. Г. Томалевски, АН, 102. Рожден ден. 1. Годишнина от деня, от датата, на която човек е роден. Причината за това ненормално обременяване на семейния бюджет е колкото проста, толкова и важна: утре е първият рожден ден на малкия ми син. Др. Асенов, СВ, 99. Наближаваше рожденният ѝ ден. Тя завършваше двадесет и девет години. М. Грубешлиева, ПП, 262. 2. Празненство, тържество, уредено по този повод. Преди няколко дни бях поканен на рожден ден у едни познати. "Виновник на тържеството" беше единствената рожба на семейството — Таничка. П. Незнакомов, СбСт, 111.

? Без два дни три дни; три дни без два дни. Диал. Ирон. За прибързан срок и погрешно пресмятане. Без дене. Диал. Преждевременно, без време. — Прахосник е той, готованин, а не дете! Душата ми почерни! От него без дене ще си ида! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 136. Бели пари за черни дни. Разг. Спестени пари, които се пазят за лоши времена, за в случай на най-голяма нужда. С едната парица си купуваше хляб, а другата отнасяше вкъщи .. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар. А. Каралийчев, МИ, 26. Трупаше той бели пари за черни дни, хранеше се добре и не можеше да се каже, че бе злояд. Г. Караславов, Избр. съч. II, 356. Благ (блажен) ден. Диал. Ден, в който се блажи. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости! П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. — "Добре дошле, добре дошле, / многожелани гости, / предвестници на благи дни, / и край на дълги пости!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 100. Броя дните на някого (нещо). Разг. С нетърпение очаквам края, свършването на нещо или смъртта на някого. С Мандаджиев те крояха планове, чертаеха разни стратегически скици, броеха дните на комунистите. К. Калчев, СТ, 77. Бял ден. Разг. Добър, честит живот. На раздяла Левски рече на отец Матея: " .. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!" Д. Марчевски, ДВ, 11-12. — Така е. Навсякъде е така. За работника никога няма бял ден... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 37. За българина няма вече бял ден! И самият му живот виси на косъм. НБ, 1876, бр. 3, 11. <В> един прекрасен ден. Ирон. Веднъж, някога, един ден (употребява се в случай, когато е станало нещо особено, изненадващо и обикн. не много приятно). Започваш да четеш и сравняваш прочетеното със своя собствен живот. И един прекрасен ден очите ти се отварят и ти виждаш истинското положение на негърския народ. Л. Стефанова, ВМД, 139. Играта, започната тъй романтично, продължи на другата вечер на същото място, докато един прекрасен ден баща ѝ и майка ѝ бяха изненадани от телеграмата ѝ, че се е сгодила за поручик Матов. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 379. Интригите на нашите врагове достигнаха целта си и в един прекрасен ден ние са намерихме изпъдени на улицата. НБ, 1876, бр. 2, 7. Виждам / видя бял (благ) ден. Разг. Обикн. в св. Доживявам честит, щастлив живот или някаква радост, успех в живота си. Радваше се и надяваше се, че и тя най-после .. ще види бял ден и ще заживее като хората. Т. Влайков, Съч. II, 152. — Дойде и нам бял ден да видим, с царица от наш род да се гордеем! Ст. Загорчинов, ДП, 273. Вчерашният ден. Книж. Миналото, близкото минало. Хора от вчерашния ден. Въпрос на деня. Книж. Събитие, което живо занимава обществото в даден момент. За броени часове изборите се превърнаха във въпрос на деня. Т. Кюранов, АП, 138. Ден да мине <друг да дойде>. Разг. Без сериозно отношение към работата и задълженията си; безотговорно, нехайно. — Махни, това не е

аванс, а аванта според мен. — Какво става с тебе, бе! Ти дегенерираш! Стига с тая твоя сантименталност, не е на мода. Ден да мине. Ние тая заплата си я излежаваме. Г. Краев, АЗ, 50. Ден за ден, живея (работя). Разг. Без мисъл, без грижа за бъдещето или без перспективи (живея или работя). — Ти можеш да живееш само тъй, ден за ден, и аз съм била голяма глупачка, дето се надявах, че ще се промениш. Б. Райнов, ДВ, 178. Ден и нощ. Разг. Непрекъснато, постоянно, винаги; денем и нощем. — И сега не ми остава нищо друго, освен да работя ден и нощ .., та да изкарам поне за разноските. Ст. Чилингиров, ХНН, 180-181. — Драганка плаче ден и нощ, изсъхнала е, пожълтяла е, завянала е, като есенно цветице под сланата. Л. Каравелов, Съч. IV, 66-67. Ден по-скоро. Разг. Колкото е възможно по-бързо. И тъкмо затова се налага ден по-скоро да бъде разпръсната тази атмосфера [на студената война] — да не остане нито помен от недоверието и подозрителността, тревогата и страха в света. РД, 1959, бр. 261, 3. Дните ми са преброени (прочетени). Разг. Малко ми остава да живея, да съществувам, скоро ще умра или ще изчезна. — Усещам, Танке, нещо ми казва, че дните ми са преброени, та ако, не дай боже, ми дойде часът, искам прилично, като черковен човек да бъда погребан. Чудомир, Избр. пр, 272. — Но думата ми е, че на турското царство са прочетени дните. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 116. — Когато котката не ще да влезе в стаята на болния — това е знак, че денете на болния са преброени. НБ, 1877, бр. 58, 227. Добър ден. 1. Поздрав при среща през деня. — Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице .. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. Разг. Ирон. Възклицание, с което се подчертава, че онова, което някой съобщава като новост или за което пита, всъщност е отдавна известно. — Ти вчера беше ли на лекции? — Добър ден! Нали бяхме заедно. Добър (свят) ден. Разг. Празник, обикн. религиозен. "Имам купешки дрехи, дето ти ги нямаш, но си ги пазя за добър ден." Кр. Григоров, ПЧ, 67. Зададеше ли се свят ден, сърцето на кака Дина изтръпваше: при кого да иде сега с торбата за брашно. Н. Нинов, ЕШО, 100. Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. До ден днешен. Разг. Досега, до днес. До ден днешен в покрайнините на града има останки от две турски крепости. Й. Радичков и др., ГСП, 17. В христоматиите за изучаване на българския език и словесност и до ден днешен се поместят .. разни откъслеци от поемата на Жинзифова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 321. Върнал ся от гроб Никола, / но не се върнал дома си, / и до ден днешен няма го... П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 943. Един ден. Разг. 1. В неопределено време в миналото; веднъж. Един ден ние видяхме, че на мястото на Сарандовица работи непознат някакъв момък. Й. Йовков, ВАХ, 20. Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. Елин Пелин, Съч. I, 71. 2. В неопределено, неизвестно време в бъдещето; някога, някой ден. Като всеки смъртен човек, и Сисой Полюлеев трябваше да напусне един ден земята. Св. Минков, РТК, 176. — Вие, мои малки момчета, един ден ще пораснете. А. Каралийчев, ПС I, 129. Злобата на деня. Книж. Това, което привлича вниманието, което най-силно вълнува хората в даден момент. Но бай Димо, очевидно, беше ярък политикан и ярък партизанин .. Той не престана да говори по злобата на деня — предстоящия избор на техния околийски център — и когато седнаха на трапеза. Ив. Вазов, Съч. ХII, 123. Събрали се комшийките, заедно с тетка и мама. Бяха заприказвали за бае Митровото възкресение .., като това беше тогаз "злобата на деня" , както се казва по сегашному. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Из оня ден; <из> ония дни. Диал. Преди известно време; наскоро, неотдавна. Той стреля по един пчелояд .. Не улучи и изруга. — Не им мига окото от нищо — отчаяно заключи той. — Из оня ден убих десетина. Ем. Станев, ЯГ, 23. Из ония дни ходих у тях на гости. Ето, например, ония дни дойдоха в Мездра да отварят линията. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Имам <си> дни. Съдено ми е да живея още. — Море нищо не помага — клати глава състареният момък. — Ако имаш дни... па ако не — при светите отци. П. Велков, СДН, 441. — Докторите си знаят работата. Ето, наш Ваньо. Половин човек беше станал, .., че като го пратихме в болницата, дигнаха го, та го оздравиха .. — Имал си дни — завъртя глава Найда. — Кога господ ти преброи дните, нищо не може да ти помогне... Г. Караславов, Избр. съч. II, 129-130. На деня. Книж. С предходно съществително — за подчертаване, че това, което е означено с предходното съществително, е обикн. най-важно, най-съществено или най-популярно в даден момент. Големият италиански драматург е гост на Буенос-Айрес .. Той е една от сензациите на деня. Б. Шивачев, Съч. I, 88. Името на Христо Максимов — Максим, полетява навсякъде из обектите .. той става герой на деня, любимец на всички. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 400. Пускането на третия съветски изкуствен спътник на Земята е новината на деня. ОФ, 1958, бр. 4267. Не виждам / видя бял (благ) ден. Разг. Имам тежък, безрадостен живот, живея зле. — Почерни ми дните. Бял ден не съм видял от тебе... Черемухин, П, 10. — Тебе, галиба, те е срам вече от мен? — през сълзи каза жената. — Бял ден не видях от теб.

Състарихте ме. Като мокра кърпа ме извиваше майка ти, докато беше жива. В. Нешков, Н, 224. — Умря подире и баща ми — доде ме отгледаш да порасна, бял ден не видя. П. Тодоров, Събр. пр II, 177. Не минава ден. Разг. Със следв. отрицание — за означаване, че нещо се извършва всеки ден, без изключение. Няма мир вече в село Цепилово, няма спокойствие .. Не минава ден без караници, без побоища. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Той е лош човек. Не минава ден да не я бие. △ Не минава ден да не вали. Някой ден. Разг. В неопределено време в бъдещето; някога, един ден. — Аз, брат, десет години служа на тая гара, ко-олко началници идваха и си отиваха, а аз оставам... И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. Някой ден / от гръм земя ще затрепери. П. К. Яворов, Съч. I, 55. Нямам <си> дни. Разг. Нямам си дене. Диал. Не ми е съдено да живея още. Кольо, мъжът ми, поприпечелеше някой лев — тухларин беше през лятото... Но нема̀ си дни да поживее сиромахът... Кр. Григоров, И, 49-50. — Трифончо се разболя, деверьо... Разболя се преди десетина дни, тича жената, трепа се, ама кога си няма дене, и господ не помага... Днеска го погребаха... Г. Караславов, Избр. съч. I, 358. Обръщам / обърна (правя) нощта на ден. Разг. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Тези хора правеха нощта на ден — те издебваха удобни моменти, за да се срещнат с близки и съседи, да разнесат хвърчащи листове, да прочетат и да поразтълкуват вестниците. Г. Караславов, ОХ IV, 404. Агентите нощта на ден обръщат / да дирят секретаря упорит. / Претърсена е всяка крайна къща, / заварден всеки подозиран зид. Бл. Димитрова, Л, 115. Онзи (оня) ден. В деня преди вчерашния ден. — Онзи ден аз ви казах — парите, които всеки от вас е дал на раята си, да си ги събира сам. П. Тодоров, Събр. пр. II, 422. — Не видяхте ли онзи ден каква каша пламна в Заара? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 113. Оплаквам си дните. Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо нещастие. Напоследък тоя същият циганин беше предал няколко работници на турските власти, които оплакваха своите дни в ихтиманския затвор. З. Стоянов, ЗБВ II, 42. "Аз ти дозволявам да избереш когото искаш", казваше тогава баща ми, а сега ма накарва почти насила да зема Сотираки. И аз съм длъжна да слушам, да са покорявам и да оплаквам дните си! Л. Каравелов, Съч. VIII, 87. <От> ден до пладне. Разг. За кратко време, за малко. — Княз Алеко Богориди е турски паша: неговото пашуване тука е от ден до пладне. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 12. Колко ти е детската скръб? Тя трае ден до пладне. Ст. Даскалов, БП, 26. "Всичкото това е само една политика, а политическите приятелства траят само ден до пладне." Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 78. Но стоя Чавдар, що стоя — / стоял ми ѝ от ден до пладня! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. От ден на (в) ден; из ден в ден. Разг. Постепенно, непрекъснато, с всеки изминат ден. Бунтът в Херцеговина напредва и от ден на ден става по-силен и по-страшен за турското правителство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 326. Колкото смелостта на Росинка го възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Из ден в ден той изпитваше към нея все по-голяма нежност. Д. Ангелов, ЖС, 197. Положението на народа ни от ден на ден става сѐ по-усилно и по-невиносимо. НБ, 1877, бр. 62, 241. <От> дълги дни. Рядко. Дълго, продължително време. Тук [във Варшавското гето] избухва еврейското въстание през 1943 год. и дълги дни храбрите хора .. отбивали бесните атаки на подтисниците си. Н. Фурнаджиев, МП, 73. Двубоят ни се води с жар / от дълги дни. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 27. Посред (сред) бял ден. Разг. През деня, по светло (обикн. когато става дума за нещо, което не бива, не е прието или е опасно да се върши по това време). Ето откъде тя [вълчицата] вземаше кураж да напада посред бял ден. Й. Йовков, ВАХ, 152. — Бате Патилане, какво чудо стана? Сред бял ден си легнал ! Ран Босилек, Р, 129. Партизаните слизаха от планините и посред бял ден влизаха в селата. Ил. Волен, МДС, 133. През ден; през ден, през два. Разг. Много, доста често. Хаджи Дончо се заключил в зимника на дюкяна си и почнал да прави метани, а дядо Драган Чакърът, който през ден яде бой от бабичката си, съвсем объркан, заситнил накъм гробищата. Чудомир, Избр. пр, 16. Нашият герой, за да излезе из затрудненото си финансово положение, .., записва се член в една популярна банка и през ден, през два току прескача до директора на банката, да види дали му е разрешен исканият заем. Св. Минков, РТК, 119. Той през ден, през два идеше в хана. Й. Йовков, ВАХ, 84. Продължавам / продължа дните някому. Разг. Правя някой да живее още, да живее по-дълго. Неговата Христинка не живя да ѝ се радва и да я види мома, а то ѐ, че дядо господ му продължи дните, та дочака пък унучката му да се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. Тя [калугерката] стана бързо от мястото си и коленичи пред иконостаса. — Богородице дево, божия майко, зашъпна тя, кършейки ръцете си — спаси го, продължи му дните! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Това лекарство се оказа чудесно — то ми продължи дните. Проклинам си дните. Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо нещастие. В последната колиба в крайнините, / в страната ни последният човек / през тази нощ да не проклина дните си, / да бъде сит и сън да има лек. Е. Багря‑

на, СЧ, 15. С всеки изминат (нов) ден. Постоянно, непрекъснато; все повече. Когато той сучеше жадно с едва разпукнатите си устнички, тя съзерцаваше личицето му, което с всеки нов ден се избистряше и се оформяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 261. Политическото съзнание на недоволните народни маси расте с всеки изминат ден. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. Свършвам си / свърша си дните. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам. — Дядо попе, искаме да ударим камбаната! .. — Кой е свършил дните си? К. Петканов, МЗС, 86. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра, може би, в чужбина аз. К. Величков, ПССъч. II, 129. С дни. Разг. 1. Дълго, продължително време; по цели дни. В кръчмата рядко влизаше, но веднъж влезеше ли, запиваше се и не излизаше оттам с дни. Д. Ангелов, ЖС, 388. Накъдето се обърне човек, вижда все опушени прозорци като кухини на черепи. В големия град може да се търси здраво стъкло с дни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 288. 2. Много бързо. Новият град расте с дни, расте с часове... РД, 1950, бр. 332, 2. Силен на деня. Книж. Човек, който разполага с власт, който управлява. Александър Христакиев .. си мислеше, че тоя обирач съвсем си е разпасал пояса, до такава степен се е прочул като "силен на деня", зер нали му е стар приятел и кумец. Ем. Станев, ИК III-IV, 348-349. Една неочаквана опозиционна буря захваща да се издига в страната срещу силните на деня. Г. Кирков, Избр. пр I, 168. Скъсявам / скъся (съкращавам / съкратя) дните някому. Разг. Ставам причина някой да умре по-скоро, ускорявам смъртта на някого. — Нека деспот Яков-Светослав се закълне пред мощите на свети Иван, че няма вече да се нарича "император на българите" .. Иначе нека бог го накаже, като му скъси дните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 274. Покойната съпруга на Страшимиров има неоценими заслуги към творчеството на народния писател. Нейната смърт бе тежък удар за него и може би това съкрати неговите дни. К. Христов, Сб??СЕП, 36. Скъсяват ми се / скъсят ми се дните. Разг. 1. Обикн. в св. вид, мин. вр. Умрях, свърших. — За Момчила жаля, мъка ми е. Дал бих и златици, и коне, и дрехи да му се върнеше животът. Как загина тоя човек, как му се скъсиха дните отведнъж а, казвайте де! Ст. Загорчинов, ДП, 478. 2. Намалява или свършва времето, което ми е съдено да живея. Скъсиха ми се дните с този син. Много тревоги ми създаде. Тия (тези) дни. Разг.; Тез дене. Диал. През дните около днешния ден, през последните или през близките следващи дни. Тези дни ми се случи нещо във висша степен смешно и неочаквано. Ем. Манов, ПС, 9. Спомни си, че се канеше тия дни да ходи на воденица. Й. Йовков, Ж, 1945, 40. Купил съм ви малко газ. Ще я раздавам тез дене. Й. Йовков, Ж, 1945, 107. Утрешният (бъдният) ден. Книж. Бъдещето, близкото бъдеще. Съвсем оскъдни са средствата му. Несигурен за утрешния ден, давен от мизерия и глад, той живее почти самотно. Ив. Богданов, СП, 295. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на тоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. За ващо "сега" / е болка стаена във мен. / Ала не бойте се, деца, / за утрешния ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 43. Черни дни. Разг. Тежък, труден живот, време на нужди, несгоди и нещастия. — Имам всичко една жълтица, която пазя за черни дни — отговорил беднякът, като извадил жълтицата. Елин Пелин, ПР, 128. За мене настанаха пак черни дни, оставиха ме моите радости и нови ядове паднаха на сърцето ми. Л. Караславов, Съч. IV, 79. Във Виена той бе познал и черни дни: фирмата фалира, него го арестуваха и в тъмницата той се принуди да се преструва на луд, за да облекчи съдбата си. Ст. Дичев, ЗС II, 272. Ще видя (видях) звезди (дявол) посред бял ден. Разг. Ще изпитам (изпитах) големи трудности, зле ще си изпатя (си изпатих). — Едно е да те арестува бай Начо Кидерев, а друго е да те докопа господин Хумников .. Ще видиш тогава звезди посред бял ден. Г. Караславов, ОХ IV, 193. — Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция .. — Ха така! .. ще има да видят звезди посред бял ден проклетите анадолци!... Г. Русафов, ИТБД, 135. — Направих му обиск есенес .., цялата къща обърнах, но пак не можах да намеря нещо! Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. Ще дойде (до̀ ще) голям ден <с> малка пита; дойдѐ голям ден <с> малка пита. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че ще настъпи (че е настъпило) време, когато всеки ще си получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. "Така е — .. — като има глупаци като нас, дето си дават неделната почивка, ще си вършат "другарчетата" агитацията. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита." В. Нешков, Н, 346. — Добре дошел, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кметът на изпъдения учител. — Новините вие ги знаете. — Е, знаем ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. Но какво да сторят хората, когато имаме помежду си такива нерязани турци, като поп Христо? .. До ще и зарад такивато хубостници "голям ден с малка пита". НБ, 1876, бр. 7, 28. Що са дни, <за>напред са; що са дни <за>напред, мои са. Разг. За изразяване на увереност, надежда, че ще се случи, ще стане, ще се осъществи в бъдещето онова, което желаем, което очакваме. — Седнах при Неда, дано от тази махала ни пригледат, ама и тук няма да ни огрей .. — Ба-ба. Що са дни, занапред са. П. Тодоров, Събр. пр II, 270. — Вие сте млади, що са дни напред, те са ваши, гле‑

дайте, отваряйте си очите, работете, та да добрувате... Г. Караславов, Избр. съч. II, 150. Ясно (ясен) като бял ден. Разг. Като <бял> ден ясно (ясен). Разг. Напълно, съвсем ясно (ясен). След тия внушителни думи на началника за всички в село стана ясно като бял ден, че силата на двамата побратини чорбаджии и с топ вече не може се разби. Т. Влайков, Съч. III, 297. — Те ще хвърлят клевети срещу нас, защото ние се борим за истината, и няма да посочат убийците, защото те са между тях. Това трябва да ви е ясно като бял ден. В. Нешков, Н, 367. Тайната около убийството на сина му му беше ясна като бял ден. Й. Йовков, ПК, 166.

ДЕН

-ДЕН. Втора съставна част в имена на празници като Гергьовден, Димитровден, Петровден и пр.

ДЕН

ДЕН2, обикн. бройно мн. дѐна, м. Спец. Дениер. Откритието на сезона е замаскираната плътност. Чорапогащниците от 80 дена са фини досущ като четири пъти по-тънките. Мон., 19991 бр. 428, 23.

— От фр. denier.

Списък на думите по буква