ДЕНГУ̀БА

ДЕНГУ̀БА ж. 1. Губене на време или загубено време, престой на хора или машини без работа, обикн. поради непредвидени пречки или недобра организация. Макар че преустановяването на работата не ставаше по тяхна вина, никой не им [на строителите] плащаше за денгубите. Сл. Трънски, Н, 22. За три месеца под негово ръководство, без да се допусне нито час денгуба, са били натоварени и експедирани .. над 1 милион тухли. РД, 1950, бр. 338, 1. Ще има голям приток на суровини в пресовия отдел, ще се сложи край на денгубите на вагоните. ВН, 1958, бр. 2256, 1.

2. Обезщетение за загубено време. Министър Братияну ще съдя! Да ми плати денгубата! Тридесет и пет дни по два франка на ден!... Ст. Дичев, ЗС II, 147. Ако към тази сума се прибавят разходите за пренасяне, товарене, разтоварване, денгуби и др., то тя ще нарасне чувствително. РД, 1961, бр. 89, 2. Някои директори на предприятия предпочитали да плащат денгуби, вместо да създават условия за непрекъсната работа.

Списък на думите по буква