ДЕНГУ̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Остар. Който се отнася до денгуба, до вършене на безполезна, безплодна работа. Най-денгубното нещо е да се анализират и ценят по чужд аршин творенията на такива [като Ницше и Платон] мислители. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31.