ДЕНГУБЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНГУ̀БЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от денгубя и от денгубя се. Той оставаше благодарен с 200 гр. печалба, без да смята колко ще пъти да ходи до това село, колко ще разноски, денгубене да го постигнат доде си земе парите. Ил. Блъсков, ДБ, 12. Най-добре е човек да записва сичко; но зер то не е пак денгубене, дето човек тряба да записва сички дребни работи в бележките си. У, 1871, бр. 19, 312.