ДЀНЀ

ДЀНЀ нареч. Остар. и диал. През деня, денем; деня. Противоп. ноще. Тая черна мисъл я обзе цялата и не даваше ѝ мира ни дене, ни ноще. Т. Влайков, Съч. I, 90. Зиме отваряй по няколко пъти на ден вратата и прозорците на собите, а лете ги дръж дене отворени. Ступ., 1875, бр. 7-8, 53. О, дай на слепеца, / дай му ти гледеца / и той ще престане / дене да сънува / ноще да бълнува / слънца и балкани... Ц. Церковски, Съч. I, 126. Дене ходи [лудо младо] по дълбоко доле, / .. / да преваря кални добруджанци, / че им взема / тежката печала. Нар. пес., СбВСт, 138.

◊ Дене и ноще. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно, денонощно; денем и нощем. Оттогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Елин Пелин, Съч. I, 78.

Списък на думите по буква