ДЕНЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀНЕМ нареч. През деня. Противоп. нощем. Напоследък времето се поправи: денем грееше слънце. Й. Йовков, Разк. I, 18. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше. Елин Пелин, Съч. III, 46. Нощем жегата почна да става тъй силна, както и денем. Стр. Кринчев, СбЗР, 349. Денем [на юнака] му сянка пази орлица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.

◊ <И> денем и нощем. Непрекъснато, постоянно, денонощно; ден и нощ. Казакът чувствуваше някаква отговорност, някаква тежест притискаше гърдите му, трябваше да се работи бързо и енергично, да се тича и денем, и нощем, за да се запълни загубата. Г. Караславов, СИ, 147. — Брате мой, .. не за спасение на душата си ще се подвизавам тука, а за человеческата душа ще мисля денем и нощем, като око недремещо ще бдя. Ст. Загорчинов, ДП, 387.