ДЕНК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕНК1, дѐнкът, дѐнка, мн. дѐнкове, след числ. дѐнка, м. Голям вързоп с вещи, стока, покъщнина. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД 23. Докато партизаните пълнеха раниците с продукти и докато направят два денка с дрехи, малкото партизанче продължаваше разпита. М. Марчевски, МП, 191. Всеки ден широкият фабричен двор се изпълвал с кервани от камили, натоварени с тежки денкове вълна от Карнобатско, Добруджа и Анадола. Л. Мелнишки, ПП, 25. Цялата тази тълпа от измъчени хора,.., сега работеше трескаво,.. Пожълтели и мършави пръсти сортираха бързо отровните листа, нареждаха пастали, връзваха денкове. Д. Димов, Т, 33. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21.
— От перс. през тур. denk.