ДЀНКЧЕ, мн.-та, ср. Умал. от денк1. Щом свърши учебната година, Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Той [старшината] развърза своите денкчета и започна да раздава дрехи и бельо на новобранците. Хр. Пелитев, ХО, 75.