ДЕНОМЕСЕЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНОМЀСЕЧИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Дата; денословие. И като тури подписа си, деномесечието и леточислението,.., рече:.. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 144. Тя [призовката] съдържа деномесечието, името, прякора, званието, характерическите черти и местопребиванието на призоваемия. ДЗОИ I (превод), 102. Изпълнението на туй решение се възпира за един месец от деномесечието си. ДЗОИ I (превод), 175.