ДЕНС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНС-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се отнася до тези стилове модерна музика, които са подходящи за танцуване, напр.: денсзапис, денсзвезда, денскласация, денскултура, денскупон, денсмузика, денспарти, денспарче, денсритъм, денсстил, денспоп, денсстанция, денсхит и др.

2. Който е свързан с танцуване, напр.: денсзала, десманиак, денсмаратон и др.

— От англ. dance. — Друга форма данс‑.