ДЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Прекарвам деня някъде. Противоп. нощувам. В началото целия си зимен живот прекарвахме в тази стая, а после там само денувахме. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18. Когато влязох в стаята, където Кръстюви денуват и готвят, бабите си бяха легнали. Н. Хайтов, ШГ, 58. Ни помен няма вече от стародавния Петровхан, от неговата "ескимоска глинена колиба", дето денували и нощували керванджиите с волските коли. Ст. Станчев, НР, 39. Сприятелихме се с кучето и то свикна да денува и нощува пред отвора на моята палатка. А. Христофоров, О, 60. ^● Прех. Поет. Ден денувам. Ден денувам — кътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62. денува се безл. И аз го посъветвах да остане в махалата, без да обръща внимание на заплашванията, като освободи само къщата на коджабашията. В нея,.., не е благоразумно да се денува: кой отдето се отпъне — там влазя. П. К. Яворов, ХК, 66.