ДЕНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от денувам. Вървяхме няколко минути по пътя, докато се изгубихме от любопитния поглед на децата и селяните по нивите,.. Така нашето денуване на открито,.., мина неочаквано успешно. Ж. Колев и др. ЧБП, 82. Едва когато леко се зазори, старецът започна да се оглежда по-внимателно — явно търсеше място за денуване. П. Вежинов, ЗНН, 132.