ДЕНУДА̀ЦИЯ

ДЕНУДА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. 1. Съвкупност от процеси на разрушаване на скалите по земната повърхност и на пренасяне (от водата, вятъра, ледовете и др.) и натрупване на продуктите от това разрушаване в ниските части на релефа.

2. Стесн. Отнасяне на продуктите от изветрянето (разрушаването и химическото изменение на минералите), което улеснява по-нататъшното развитие на изветрителните процеси. В планинските райони могат да се наблюдават най-различни скали, разкрити от денудацията и ерозията — масивни, зърнести, наслоени, ненаслоени и пр. П. Мандев, СПВ, 6-7. През течение на много милиони години ерозията и денудацията са изравнили тези горди планини и са позволили на морето наново да залее техните дънери. Пр, 1952, кн. 6, 23.

— От лат. denudatio 'оголване'.

Списък на думите по буква