ДЕНЩИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНЩЍК, мн. ‑ци, м. Остар. Ординарец; вестовой, денчик. — Какво заповядвате, г-н поручик! ‑попита плахо денщикът, като се повърна и спря пак "смирна" при вратата. Т. Влайков, Съч. III, 19. Настъпи продължително мълчание, прекъснато от офицера, който дойде с денщика си да вземе ботушите. Ст. Чилингиров, ХНН, 63.

— От рус. денщик.