ДЕПО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕПО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Предприятие, което осигурява подслон и организира експлоатацията и ремонта на трамваи, железопътни вагони и под., или място, помещение за престой на трамваи, железопътни вагони и под. Трамвайно депо. Железопътно депо. Локомотивно депо. Вагоноремонтно депо. Ръководител на депо.

2. Склад, помещение за пазене на стоки и други предмети (книги в голяма обществена библиотека, картини в галерия и др.). Макар и подбрани между оная част от основния фонд, която поради липса на помещения сега се намира в депо, картините ни запознават с един от най-интересните периоди в развоя на световната изобразителна класика. ВН, 1958, бр. 2199, 4. Свалих куфара, съобщих на жената, че заминавам за два дни, подир туй отидох на гарата, оставих куфара на депо, взех един вестник и почнах да се ровя в обявленията. Б. Райнов, ДВ, 132. Библиотечно депо.

3. Спец. В строителството — излишната земна (глинеста, пясъчна, скална) маса, получена при изкопни работи, складирана в правилни геометрични фигури.

4. Мед. Орган или място в организма, където се натрупват естествени (тлъстина, гликоген) или лечебни (инсулин, пеницилин) вещества. Резервните мазнини служат за резервна храна. Те се отлагат в така наречените мастни депа, главно под кожата и в улеите между мускулите. Б. Койчев, Б, 70. Черният дроб е депо, от което при нужда гликогенът се превръща в гроздена захар. Б. Кърджиев, ОПА, 98. В състояние на покой около 1/3 от кръвта се изключва от кръвообръщението и се отлага в кръвните депа — слезка, черен дроб. Л. Митов и др., ВБ, 384. // Натрупването на такива вещества в специални органи или места. Тлъстинно депо.

— Фр. dépôt.

ДЕПО-. Спец. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. За лекарство — който е със забавено резорбиране от организма, удължаващо времето на действието му, напр.: депо-сулфамид, депо-пеницилин, депо-инсулин, депо-препарати и др.

2. Който е свързан с такова лекарство, напр.: депо-действие.

— От фр. dépôt 'склад, запас'.