ДЕПУТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕПУТА̀ЦИЯ ж. Остар. Група лица, изпратени някъде с някаква мисия или за предствителство; делегация. Пашата пратил депутация с молба да се предадат, но те отказали; тогава обърнал топовете и разсипал къщата заедно с двамата юнаци. Л. Стоянов, Б, 131. Кои бяха тез хора?.. Депутация от граждани. Дошли хората да ми кажат, че ще гласуват за мене. Й. Йовков, М, 129. Тосун бей помилвал Бяла черква, щом му пратила тържествено депутация да го посрещне. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 212. Един ден дойде цяла депутация от село. Най-богатият момък я искаше [Драга] за жена. Г. Стаматов, Разк. II, 124.

— От фр. deputation през рус. депутация. — П. Р. Славейков, Смешний календар, 1861.