ДЀРВАМ

ДЀРВАМ, ‑аш, несв.; дѐрна, ‑еш, мин. св. дѐрнах, прич. мин. страд. дѐрнат, св., прех. Диал. 1. Късам, разкъсвам, откъсвам с едно рязко движение (платно, хартия и под.). Ще хвърлят Пърчови гащи в кучкарницата, за да го дернат болярските кучета на сто парчета... Н. Хайтов, Л, 89.

2. Дера, одрасквам с едно движение. Един самолет се сниши над Лъката, пребръмча над каменистия баир, насмалко да дерне корема си в зъберите му, после.., се спусна.. на поляната. Ст. Даскалов, ЗС, 177. Той имаше вид, като че ей сега ще се нахвърли.., но съвсем нямаше такова намерение, след като бе изпитал силата на неговите ръце,.., и коравината на ноктите му, които го бяха дернали като тенеке под ябълката. Т. Харманджиев, КВ, 615.

3. Удрям изведнъж, леко с едно движение; первам. Той изскокна горе на високото, замахна с тоягата и дерна храсталаците, като че поваля противник. Ст. Даскалов, СЛ, 484-485. Чилика го хвърля все един дотогаз, дакато този, който го поема, не сполучи да го дерне, сир. да го удари. СбНУ VI, 217. дервам се, дерна се. I. Страд. от дервам, дерна. II. Възвр. от дервам, дерна. Без да искам, се дернах по лицето.

◊ Дервам / дерна ризата си от някого (нещо). Диал. Изразявам, изказвам гнева, възмущението, болката си от някого или от нещо. И както я [Орлица] гледаше, погледът ѝ [на стрина Крема] току става зъл. — Омразнице! — изведнъж избухна тя. — Не омръзна ли ти! Ризата ще си дерна от теб! До доле! Все! Ил. Волен, ДД, 86. Много пъти са оплакваха селата от злодействата на тези бабаити, много пъти ходиха в Пловдив, както са казва, ризата да си дернат на тялото от тегло. Хр. Ботев, Съч., 1929, 51.

Списък на думите по буква