ДЕРВЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРВЀНТ м. Остар. и диал. Планински проход; пролом, дефиле, боаз. През дервента (..), се виеше пътят, най-важният път в империята. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 233. В края на зимата хората на Кара Стоян завардиха Заарския дервент и не даваха ни турчин, ни търговец да премине през него. П. Константинов, ПИГ, 89.

— От перс. през тур. derbent. Друга (диал.) форма: дервѐн.