ДЕРВИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРВЍШ м. Мюсюлмански монах. Из стамбулските чаршии, пред джамиите и на скелята парцаливи дервиши предричаха божата разплата, възмездие за греховете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 379. Зад чешмата се разстилаше широк двор, в дъното на който се намираше молитвеният дом на русенските дервиши. Д. Казасов, ВП, 90. Върти се като дервиш. Погов.

◊ Да ти хукат дервиши на главата. Обикн. за 2 и 3 л. Диал. Да умреш.

— От перс. през тур. derviş.