ДЕРВИШИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРВЍШИН, мн. дервѝши, м. Остар., сега простонар. Дервиш. — Десницата на аллаха нека бди над тебе — каза дервишинът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 116. Захванал си завчера да четеш евангелието, па го четеш като някой дервишин. Л. Каравелов, Съч. II, 11. Павел седеше.. пред къщи,.., гледаше лениво полето,.. и се клатеше на стола, дълго, неспирно, като дервишин. Елин Пелин, Съч. III, 46.