ДЕРЕДЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРЕДЖЀ, мн. ‑та, ср. 1. Само ед. Простонар. Положение, състояние, обикн. лошо. Трябва да съберем всичките наши хора отсам и отвъд Балкана и да видим на какво сме дередже. В. Геновска, СГ, 293. — Ако би ме видял отнякъде моят професор по политическа икономия на какво съм дередже, дали би отрекъл пак значението на "обективния фактор" в историята? Л. Стоянов, Х, 126. — С тоя акъл си го докарал ти до това дередже. Щели били да го разстрелят? Кл. Цачев, ГЗ, 95-96.

2. Диал. Градус. Ракия двадесят дереджета. Н. Геров, РБЯ I, 285.

— От араб. през тур. derece 'степен'.